Съдебна практика: Анализ на Решение №16332 на СРС, което има за предмет трудовoправен спор.
Делото е добър пример за това как функционират трудовите искове, какви са често срещаните претенции и как съдът преценява тяхната основателност.
Фактите накратко
Работникът и ищец по делото твърди, че работодателят не е платил заплатите му за януари и февруари 2024 г., както и че в началото на март не е бил допуснат до работа. Той прекратява договора си с работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ (право на работника да прекрати без предизвестие при неизплатено възнаграждение) и завежда иск за:
- неизплатени заплати (1378,75 лв.);
- обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ (933 лв.);
- обезщетение за неизползван годишен отпуск (311 лв.);
- обезщетение за недопускане до работа по чл. 213 КТ (135 лв.).
Работодателят оспорва, но в хода на делото извършва плащания по повечето от претенциите.
Какво решава съдът:
- Заплатите (чл. 128, т. 2 КТ): Искът е отхвърлен, тъй като заплатите са изплатени в хода на съдебния процес. Съдът присъжда лихва за забава в размер на 6,34 лв.
- Обезщетението при прекратяване (чл. 221, ал. 1 КТ): Независимо от това, че трудовият договор е прекратен по инициатива на работника, работодателят дължи обезщетение за срока на неспазено предизвестие, което в случая е в размер на една брутна заплата от 933 лв. Сумата от също е платена доброволно от работодателя в хода на процеса, но присъдена е лихва (4,29 лв.).
- Неизползван отпуск (чл. 224 КТ): Винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. В случая работодателят отново е платил в хода на процеса, но се оказва, че е ощетил работника, тъй като е платил обезщетение за 6 дни, но от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължи обезщетение за 7 неизползван отпуск. Съдът уважава иска за още 44,43 лв. и лихва 1,23 лв.
- Недопускане до работа (чл. 213 КТ): За уважаването на този иск доказателствена тежест на ищеца е да установи, че действително се е явил на работното място, но работодателят му не го е допуснал. В случая работничката е повикала за свидетел своя съпруг, който е дал показания пред съда, послужили за доказване на обстоятелството, че работодателят действително не е допуснал до работа работника.
- Разноски: Макар и формално в съдебния акт да е посочено, че повечето искове се отхвърлят, причината за отхвърлянето им е, че те са погасени чрез плащане в хода на процеса, а не че са неоснователни или недоказани. Въпреки плащането, отговорността за разноски следва да се поеме от работодателя, който с действията си (или бездействията си) е дал повод за завеждане на делото.
- Един пропуск на процесуалния представител на ищеца е, че в договора за правна защита и съдействие, където е посочен размерът на адвокатското възнаграждение, не е посочил начин на плащане – в брой или по банкова сметка. Тази лека подробност има негативни последици, защото дава основание на съда да откаже присъждането на тези разноски.
Заключение:
Решението показва един често срещан сценарий – работодателят забавя плащанията и едва след съдебен иск урежда задълженията си. Работникът получава малка част от сумите си по съдебен ред, но все пак работодателят е натоварен с разноски, лихви и държавна такса.
Това е предупреждение към работодателите, че забавянето на заплати може да излезе по-скъпо, а за работниците – че има смисъл да търсят правата си, дори при плащане „в последния момент“.
*Настоящето решение не е влязло в сила и подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Въпреки това, смятаме, че решението е правилно и дори при обжалване, ще бъде потвърдено.
*Настоящата статия не представлява правен съвет и съображенията, изложени в нея, са плод на разсъжденията на автора, като не може да се възприемат като правно становище.
При наличие на подобен спор, може да ни потърсите, защото всеки казус е индивидуален и с различна фактическа обстановка.
